Астрид Линдгрен ни подари въображение, да го използваме

Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.- това са думи на родената преди 110 години детска писателка Астрид Линдгрен. Представяте ли си колко тъжна би била днес, когато тези деца, за които пише, са вече възрастни хора, а светът е по-скоро подвластен на насилието. Че поемайки нещата в свои ръце са избрали да изградят точно това общество.Общество, в което въображението все повече отстъпва място на технологиите…или не?!…

Ние ще припомним що е това истинско въображение с 5 знаменити цитата от творби на Астрид Линдгрен:

***

— Да, много е грозно да се лъже — съгласи се Пипи още по-печално. — Но понякога забравям това, разбираш ли? Пък и как ще искаш от едно дете, чиято майка е ангел, а татко му — негърски крал, да казва винаги истината? Освен това — продължи Пипи и луничавото й лице се озари — ще ви кажа, че в Белгийско Конго няма нито един човек, който да говори истината. Там по цял ден лъжат. Започват в седем часа сутринта и продължават до залез-слънце. Тъй че ако някой път се случи да излъжа, опитайте се да ми простите и си спомнете, че съм живяла повечко време в Белгийско Конго. Но въпреки това бихме могли да станем приятели, а?

***

— Девет години съм се справяла без някакви си таблици за уморение — каза Пипи. — Така ще си карам и занапред.

— Помисли си обаче колко тежко ще ти бъде, ако останеш неука. Нали когато пораснеш, някой може да те попита коя е столицата на Португалия и няма да знаеш какво да му отговориш?

— Как да не зная какво да му отговоря — възкликна Пипи. — Ей така ще му отговоря: «Щом като толкова ти се е приискало да узнаеш коя е столицата на Португалия, съветвам те да напишеш едно писмо до Португалия и да попиташ!»

***

„Ще дойда за тебе горе-долу в три или четири часа, а може и в пет, но в никой случай по-рано от шест“ — каза му Карлсон.

Дребосъчето така и не успя да проумее кога наистина Карлсон възнамерява да дойде, та го попита втори път.

„По никой начин не по-късно от седем, но едва ли по-рано от осем… Чакай ме примерно в девет, след като удари часовникът.“

***

Да, Шушулко, все такива приключения бих искал да имаш. Все такива. Защото знай, че има и приключения, каквито не би трябвало да има.

***

— Дано е добра към любимото ми мишле — каза Емил.

— Какво мишле? — зачуди се Ида.

— Онуй, дето го мушнах в чантата й — отговори Емил.

— ЗАЩО направи това? — попита малката Ида.

— Ами, стана ми мъчно за мишлето — рече Емил. — Цял живот не е видяло нищо друго освен големия шкаф за наденици. Та си помислих, поне Вимербю нека да види!

 

Познахте ги, нали!