По-живият от мен във мен
бере душа и кротко хърка…
5 нежни погледа -ЛЮБОВ…
2 гроша кеш – РАЗПЯТИЕ…
По-живият от мен във мен
не се надява тихо да заспи.
Джаз, свещи – ПЪЛНОЛУНИЕ…
Кънтящи стъпки – СТИХ.
По-живият не чака катаклизми,
за да прескочи в друго измерение.
Тъй топла плът-горчиво е.
Треперещ под клепача нерв – тревога.
По-живият от мен във мен
не може да прощава.
Усмивка с блясък на емайл – шифър.
Гнездо на гълъби-надежда.
По-живият във мен
нахално ме превзема-форд.
2…7…8…и…-очакване.
Окови на каторжник – престъпление.
………………………………………………
Сега разбираш ли защо не ми е скучно,
защо от липсата на сънища настръхвам,
защо не чувствам глад и търся…
………………………………………………
По-живият от мене е осъден,
а аз съм прикована сила,
в която той посява вяра
при всяко свиждане.
По-живият не е ли плод? – Съмнение.
По-живият не е ли цел? – Прозрение.
По-живият не съм ли аз? – Съмнение.
Не чакаш ли по-живия? – Прозение.
………………………………………………..
– Пулс?
– 52.
-Налягане?
– 90/50.
– Ще издържи.
– А вторият?
– Подписал е документ за донорство.
А и взимаме само сърцето. Има шансове.
…………………………………………………..
Сега разбираш ли защо по-живият от мен
във мен
ти пише стихове,
а аз агонизирам на дивана?
По-живият
мълчи!
Последни коментари