Ангелогласният светец Йоан Кукузел

Някои от съучениците му шеговито го питаха: „Йоане, какво яде днес?“ А той, понеже все още не знаеше добре гръцкия език, отговаряше им на гръцко-български: „Кукия ке зелия (бакла и зеле)“.

В банскалийския гово „кукужелест“ означава „слаб, недохранен“. Какъвто и очаквано бил синът на бедна вдовица…

На 1 октомври православната църква почита деня на прочутия от Средновековието певец и композитор Йоан Кукузел. Той е роден в българско семейство през 1280 г край Адриатическо море в пределите на Охридската архиепископия.

Житието му представя необикновения музикален талант на Йоан

Той учил в дворцовско певческо училище в Константинопол, където се откроил като ненадминат певчески талант  в църковното пеене. С времето той създал нотно писмо, наречено „Щущудероно“, което било много по-близко и разбираемо от народа. Негови ръкописи се пазят в библиотеките в Атон, Солун, Атина, Ватикана, Цариград, Виена и Париж.

Йоан посещава за кратко родния си край и навярно тогава се ражда идеята за най-известната му творба – „Полиелей на българката“. Тя е поветена на неговата майка, а думите  „Мило мое дете, Йоане, къде си ми?“ са предадени на български с гръцки букви.

Твърде млад Йоан се отделил от светския живот и се установил в Атон

Според преданието той отива във Великата Лавра „Св. Атанасий“ инкогнито, представяйки се за беден пастир. Там се грижи за манастирските кози, докато не е разкрит, когато го чуват да пее…  Преданието разказва, че построил малък храм извън манастира и му дал името на Светите Архангели, в храма изградил килия и там прекарвал в уединение дните си.

 А в неделя и на празник отиваше в голямата монастирска църква и пееше на Бога с голяма любов и умиление…

пише в житието му. Във Великата Лавра се пази чудотворна икона, наричана „Кукузелиса“.

Преданието разказва че Божията Майка му се явила на няколко пъти. При едно от чудните си видения Тя го възнаградила със златна монета в израз на признание за неговите необикновени музикални и певчески качества.

Днес тази монета е прикачена към чудотворната икона на Света Богородица в манастира, наречена „Кукузелева“. Прочути и до днес, Йоан оставил свои безсмъртни произведения: „Полиелей на българката“ (посветен на майка му), „Антиксантари“, „Голямото исо“, „Херувимска песен“ и други. Прекарал живота си в пост и молитва, Йоан предава Богу дух на 1 октомври, затова този ден се чества като Богородичен покров. Изображението на св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжен от излезлите изпод перото му нотни знаци – невми, и до днес се пазят като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра. Монахът музикант Йоан Кукузел е канонизиран за светец от Българската православна църква.

През 1974 по решение на ЮНЕСКО 1 октомври е обявен за световен ден на музиката

В България денят е обявен обявен е през 1980 г. по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел.